КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО ДЕТЕТО НЕ ЖЕЛАЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА ДОМАШНОТО ЗАДАНИЕ
Писането на домашни често се превръща в проблем, както за учениците, така и за техните родители. Така нареченият “мързел” (или нежеланието за учене) причинен от липсата на предварително подсигурени условия за един упражнителен процес, трудността в усвояването на отделни теми, а оттам и на цели предмети често обобщават голяма част от причнитните водещи до отказ на учениците от това да работят ефективно вкъщи. Какъв е полезният ход на родителя в такава ситуация и трябва ли да принуждават детето си да пише домашни въпреки емоционалното-психическото му неразположение? Ще отговорим на тези и други въпроси по-долу в статията.
ЗАЩО ДЕЦАТА ОТКАЗВАТ ДА ПИШАТ ДОМАШНИТЕ СИ ВКЪЩИ?
Много ученици изпитват затруднения с домашните упражнения, а в такива ситуации всяко дете реагира по свой собствен начин: някои непрестанно молят за помощ, други, макар и мъчно, се справят самостоятелно по един или друг начин, а трети го игнорират напълно. Всеки родител инстинктивно приема мисията “домашно” присърце. Но преди да заложим на подходяща стратегия за справяне с това ежедневно препятствие трябва да уловим истинския мотив зад настъпващата съпротива. Той би могъл да включва:
Апатия и липса на мотивация за учене. Най-често проблемът се крие във факта, че ученикът се чувства недостатъчно ангажиран и/или не вижда смисъл от упражнения.
Нужда от внимание. Ако ученикът системно прибягва до помощ от родител има вероятност системната липса на внимание от страна на близките да бъде една от причните за това
Затруднено разбиране на материала. Изучаването на предмет е много по-интересно, когато всички теми са разбрани и свързани в някаква последовательност, а упражненията са лесни за изпълнение. Когато една дисциплина е трудна, трудно се намира и дете, което на драго сърце би тествало своето търпение.
Страх от грешки и липса на увереност. Много деца се страхуват от допускането грешки при изпълнение на задачите и затова предпочитат изобщо да не се захващат или достатъчно често молят родителите си за помощ.
Средата за обучение. По време на групови занятия, децата са заедно в активния процес на обучение и заедно се справят с трудностите, помагат си пряко или косвено, съревновават се, под прякото наблюдение и подкрепа на своя учител. У дома нуждата от съпричастност, интерес към начинанието, общата цел трябва да намират сходен смисъл.
Системност и ясни правила. Липсата на регулярност и правила в изпълнение на домашните упражнения пречи на създаването на навици, детето губи усещане за значимост, кое остава негов приоритет и кое не.
Комуникацията. Правилната комуникация и емпатия спрямо детето, особено в най-трудните му моменти, могат да имат много по-въздействаща сила. Личният пример как сме се справяли и ние в трудните за нас моменти в комбинация с нужното търпение, са лек за всяка деструктивна емоция.
Няма време. Навиците и ефективното използване на времето спомагат за справянето с по-голям обем от задачи.
ДОБЪР ПОДХОД ЛИ Е ПРИНУДАТА ТОГАВА, КОГАТО ЛИПСВА ЖЕЛАНИЕ?
При все, че всички възприемаме ползите от надомните упражнения, заставянето с думите “пиши домашни, защото ще ти помогнат да станеш по-добър” често нямат добавена стойност. В емоционален план, задължителното писане на домашни без ясно разбираема идея и без отговор на поставените по-горе въпроси рискува да възпроизведе усещане идентично с това за “наказание” у детето.
Домашните се дават с причина и имат своето място в методическия подход при усвояване на дадена материя. Чрез тяхното регулярно изпълнение учениците подобряват разбирането и уменията си, затвърждават всичко научено до момента. Смисъла на този тип упражнения е да оставят достатъчно време за авторефлексия и запълване на липсващите парчета от пъзела чрез практика в собствено темпо.
На колкото по-ранен етап помогнем за установяването на връзка между детето и смисъла от упражнения (не заради оценки, похвали, обещания пред близки) ще създадем неразрушима връзка между причината и следствието в образователен смисъл.
Не е тайна – успехите в академичен план зависят от нивото на придобитите знания и умения. А оттам, в основна степен, и постигане на желаната житейска реализация.
А ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ДОМАШНИТЕ САМОСТОЯТЕЛНО?
Разбира се. Например, в случай, че ученикът е нерешителен, страхува се от грешки или редовно търси подкрепа в изпълнението му подходите биха били различни – черновата, която обезсилва ефекта на грешката (само верните отговори се вписват като официални); “неформална” дискусия, при който ученикът назовава своите отговори, родител посочва неточностите, и едва тогава се вписват обобщените от двамата резултати; правилно разпределяне на времето, тогава когато ангажиментите станат твърде много (не забравяме времето за игра).
Поставянето на правилната причина в центъра, изграждането на съобразен с нея подход на действие и умението да дадем достатъчно пространство (и време) на своя малък наследник за преосмисляне на начина, по който възприема себе си в ситуации като тази неминуемо ще вдъхне нов идеен смисъл на упражненията вкъщи.
